22 dic 2009, 23:09

Подаръкът, който получих след 35 години

  Poesía » Otra
2.6K 2 47

Престанах в Дядо Коледа да вярвам,

когато бях на четири едва.

Написах му писмо, че се надявам

баща ми да се върне у дома.

 

Получих... кукла. Истинска. Принцеса

с коси от слънце, рокля на звезди.

Помислих, че объркал е адреса..

Реших - и Дядо Коледа греши.

 

Пораснах без подарък. В каталога

с подаръците липсваше баща.

По Коледите псувах тихо Бога,

инатено завита през глава.

 

Един ден се почука на вратата...

Затичах се... Отворих... Онемях...

Подаръкът... Със  куфар във ръката...

По шепота в сърцето разпознах.

 

Сълзите ми във прошка се изляха.

- Добре дошъл! - успях да промълвя...

А Господ показалец ми размаха:

- Е, още ли не вярваш в чудеса?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...