Dec 22, 2009, 11:09 PM

Подаръкът, който получих след 35 години

  Poetry » Other
2.6K 2 47

Престанах в Дядо Коледа да вярвам,

когато бях на четири едва.

Написах му писмо, че се надявам

баща ми да се върне у дома.

 

Получих... кукла. Истинска. Принцеса

с коси от слънце, рокля на звезди.

Помислих, че объркал е адреса..

Реших - и Дядо Коледа греши.

 

Пораснах без подарък. В каталога

с подаръците липсваше баща.

По Коледите псувах тихо Бога,

инатено завита през глава.

 

Един ден се почука на вратата...

Затичах се... Отворих... Онемях...

Подаръкът... Със  куфар във ръката...

По шепота в сърцето разпознах.

 

Сълзите ми във прошка се изляха.

- Добре дошъл! - успях да промълвя...

А Господ показалец ми размаха:

- Е, още ли не вярваш в чудеса?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...