22 дек. 2009 г., 23:09

Подаръкът, който получих след 35 години

2.6K 2 47

Престанах в Дядо Коледа да вярвам,

когато бях на четири едва.

Написах му писмо, че се надявам

баща ми да се върне у дома.

 

Получих... кукла. Истинска. Принцеса

с коси от слънце, рокля на звезди.

Помислих, че объркал е адреса..

Реших - и Дядо Коледа греши.

 

Пораснах без подарък. В каталога

с подаръците липсваше баща.

По Коледите псувах тихо Бога,

инатено завита през глава.

 

Един ден се почука на вратата...

Затичах се... Отворих... Онемях...

Подаръкът... Със  куфар във ръката...

По шепота в сърцето разпознах.

 

Сълзите ми във прошка се изляха.

- Добре дошъл! - успях да промълвя...

А Господ показалец ми размаха:

- Е, още ли не вярваш в чудеса?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...