16 ene 2007, 11:34

Подавам ти ръка!

  Poesía
3.1K 0 5
Ръка подавам ти, вземи я,
недей да бъдеш тъй суров,
топлина дарявам ти, приеми я,
за живота да си ти готов.

Ръката ми е като нежно цвете,
откъсни го и го запази за теб,
сърцето ми е като слънцето за всеки,
слей го с твоето сърце от лед.

И ще усетиш как отново ти се раждаш,
как порастват ти криле,
как с любов живота ти се обгражда,
благодарение на мойте дарове.

Тогава ще поискаш да запееш,
да заподскачаш като малките деца,
желание ще имаш да живееш,
защото ще си усетил магията на любовта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дидка Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е важен човека отсреща!!! Някои не оценяват това, за което се подава ръка.
    Чудесен стих, Диди!!! Поздрави!!!
  • "Ръка подавам ти, вземи я,"
    това е най-доброто което може да стори някой за теб.
    Поздрави!!!
  • С огромен интерес чета стиховете ти Дидка Бъди винаги усмихната!
  • Благодаря ти Стефан за чудесния коментар,опитвам се да пиша ,разбира се не мога като теб,но се надявам един ден да мога .Благодаря и на теб Кити,винаги протегнатата ръка значи много! Поздрави и на двама ви!
  • Хубаво !!!
    Да подадеш ръка...това е много!
    Поздрави

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...