16.01.2007 г., 11:34

Подавам ти ръка!

3.1K 0 5
Ръка подавам ти, вземи я,
недей да бъдеш тъй суров,
топлина дарявам ти, приеми я,
за живота да си ти готов.

Ръката ми е като нежно цвете,
откъсни го и го запази за теб,
сърцето ми е като слънцето за всеки,
слей го с твоето сърце от лед.

И ще усетиш как отново ти се раждаш,
как порастват ти криле,
как с любов живота ти се обгражда,
благодарение на мойте дарове.

Тогава ще поискаш да запееш,
да заподскачаш като малките деца,
желание ще имаш да живееш,
защото ще си усетил магията на любовта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дидка Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е важен човека отсреща!!! Някои не оценяват това, за което се подава ръка.
    Чудесен стих, Диди!!! Поздрави!!!
  • "Ръка подавам ти, вземи я,"
    това е най-доброто което може да стори някой за теб.
    Поздрави!!!
  • С огромен интерес чета стиховете ти Дидка Бъди винаги усмихната!
  • Благодаря ти Стефан за чудесния коментар,опитвам се да пиша ,разбира се не мога като теб,но се надявам един ден да мога .Благодаря и на теб Кити,винаги протегнатата ръка значи много! Поздрави и на двама ви!
  • Хубаво !!!
    Да подадеш ръка...това е много!
    Поздрави

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....