Сънувах го.
И тази нощ
прозорците снишиха под стрехите
дрипави и боязливи сенки.
Кънтяха хълмовете свити.
И оня смях
изсъска непонятно.
След тежките му буреносни стъпки
набоде кълнове страхът.
А той прошепна дрезгаво:
– Върба,
кога бездомните ти клони ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.