14 may 2013, 7:47

Подлистник 

  Poesía
524 0 0

Белият лист

е нелепо платно на срама.

Свободата изтича, тя не извира.

Пиша отдолу нагоре през зимата.

През моята призма.

Някой въздиша. Някой се снима

– за спомен ‒

на два метра в земята

под белоцветните вишни...

Изровен до корен – някой издъхна.

Погребан във рохкави рими.

© Константин Дренски Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??