Подлистник

14 may 2013, 7:47

Poesía

574 0 0

Белият лист
е нелепо платно на срама.
Свободата изтича, тя не извира.
Пиша отдолу нагоре през зимата.
През моята призма.
Някой въздиша. Някой се снима
– за спомен ‒
на два метра в земята
под белоцветните вишни...
Изровен до корен – някой издъхна.
Погребан във рохкави рими.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Подлистник

Искате да прочетете повече?

Propuestas