May 14, 2013, 7:47 AM

Подлистник 

  Poetry
522 0 0

Белият лист

е нелепо платно на срама.

Свободата изтича, тя не извира.

Пиша отдолу нагоре през зимата.

През моята призма.

Някой въздиша. Някой се снима

– за спомен ‒

на два метра в земята

под белоцветните вишни...

Изровен до корен – някой издъхна.

Погребан във рохкави рими.

© Константин Дренски All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??