10 jun 2006, 13:43  

Подмазвачество

  Poesía
818 0 7

Земята се върти от векове,

а скоростта и вечно неизменна

в услуга е на богове

с тотална власт

и красота неземна.

 

Земята е виновна за това –

наследници сме само ние,

като добре възпитани чеда,

не ни е чуждо ласкавото, “Вие”!

 

-“Другарю” Зевс!

И Вий, достопочтенни –

и ний сме с Вас...

Пишете ни, неземни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ами, какво да ти кажа Джакс Тогава, когато са писани стиховете 1986-1987г. аз със сигурност съм бил "девствен"!
  • Логична! Права си, че не е за модата, но това е отрицателна черта на човешката "природа", за това е по-добре да ни "пука" и да не я издигаме в добродетел!
  • Ханс! Пак добре, че още не съм започнал да ви "гощавам" с кисело мляко!
  • Те Херо, бяха на друг човек! Сега следват все по-сухарски! ЕГН-то си казва думата!
  • Такава е човешката природа!Я си спомни приказката"Новите дрехи на царя"!Нали не е писана за модата, а точно за угодничеството!За това-да не ти пука!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...