Подражание на класическа мелодия

23 ene 2011, 13:58

Poesía » De amor

717 0 3

(логорея, без извинение към този, на когото отнех гаджето)

Той даже не разбираше, че всичко е изгубил.

Изпосталял като монах, залъгваше се с бога,

сънуваше я нощем в прегръдката си груба,

уверен във любов почти „до гроба”.

Той даже не разбираше, че кухите му думи

отекват само в празните сърца,

че не утеха носи лирата без струни,

а само мрак и по-дълбока самота.

Но бе глупак.

Като тръстиката, която като вятър

надува недомислени фанфари,

като отсрещен бряг, по който някой мята

две червейчета стръв в такъми стари.

Наивникът, изпълнен със идеи,

отскубваше от наносите някъде край Струма

магнолии и орхидеи

и гнила ланска шума.

От иноземните цветя плетеше

венци за своята глава,

защото всичко беше, беше

незабравимо при това.

И толкова дълбоки мисли

набъбнало прииждаха,

че в миг пресъхнали от истини,

зловещо вировете му завиждаха...

А ние бяхме

две пеперуди глухи,

засмукали нектара на денонощен бар.

Самотни и щастливи

от тежестта на въздуха над нас.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.