(логорея, без извинение към този, на когото отнех гаджето)
Той даже не разбираше, че всичко е изгубил.
Изпосталял като монах, залъгваше се с бога,
сънуваше я нощем в прегръдката си груба,
уверен във любов почти „до гроба”.
Той даже не разбираше, че кухите му думи
отекват само в празните сърца,
че не утеха носи лирата без струни,
а само мрак и по-дълбока самота.
Но бе глупак.
Като тръстиката, която като вятър
надува недомислени фанфари, ...