Ще ме откриеш нейде сред полетaта,
сред тревите, галени от южен вятър,
бродеща сред цветове на есенното злато,
жадно впила поглед в небето - необятното .
Ще ме откриеш и във снежна зима.
В побеляло утро, сред кристална тишина,
взираща се в догарящия огън
на камината, как мечтая да съм
пепелно превръщаща искра.
Потърси ме и в морето - синьото,
там ще бъда всепоглъщаща вълна,
бурната, безспирно скитаща,
вечно търсеща...
Някой каза ми: - Наблизо е брегът.
© Юлиана Асенова Todos los derechos reservados