27 sept 2009, 23:10

Подсказвам ти

  Poesía
1.1K 0 7

 

 

 

Ще ме откриеш  нейде сред полетaта,

сред тревите, галени от южен вятър,

бродеща  сред  цветове  на есенното злато,

жадно  впила поглед   в  небето -  необятното .

Ще ме откриеш и във снежна зима.

  В побеляло утро, сред кристална тишина,

взираща   се  в   догарящия огън

на  камината,  как  мечтая  да  съм

пепелно превръщаща  искра.

Потърси ме  и в  морето - синьото,

там   ще  бъда  всепоглъщаща  вълна,

бурната, безспирно  скитаща,

вечно търсеща...

                                             Някой каза ми:  - Наблизо  е брегът.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлиана Асенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...