27 sept 2009, 23:10

Подсказвам ти

  Poesía
1.1K 0 7

 

 

 

Ще ме откриеш  нейде сред полетaта,

сред тревите, галени от южен вятър,

бродеща  сред  цветове  на есенното злато,

жадно  впила поглед   в  небето -  необятното .

Ще ме откриеш и във снежна зима.

  В побеляло утро, сред кристална тишина,

взираща   се  в   догарящия огън

на  камината,  как  мечтая  да  съм

пепелно превръщаща  искра.

Потърси ме  и в  морето - синьото,

там   ще  бъда  всепоглъщаща  вълна,

бурната, безспирно  скитаща,

вечно търсеща...

                                             Някой каза ми:  - Наблизо  е брегът.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлиана Асенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...