27.09.2009 г., 23:10

Подсказвам ти

1.1K 0 7

 

 

 

Ще ме откриеш  нейде сред полетaта,

сред тревите, галени от южен вятър,

бродеща  сред  цветове  на есенното злато,

жадно  впила поглед   в  небето -  необятното .

Ще ме откриеш и във снежна зима.

  В побеляло утро, сред кристална тишина,

взираща   се  в   догарящия огън

на  камината,  как  мечтая  да  съм

пепелно превръщаща  искра.

Потърси ме  и в  морето - синьото,

там   ще  бъда  всепоглъщаща  вълна,

бурната, безспирно  скитаща,

вечно търсеща...

                                             Някой каза ми:  - Наблизо  е брегът.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлиана Асенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...