1 nov 2007, 9:09

Подслон

  Poesía
1K 0 5
Сиротно бяга моето сърце
из пустите улици на самотата.
С острие на сабя гравирам името му по сивите стени.
Нощната тъга целува със страст моето лице...

Защо той не пожела?

Чуваш изповед на болката -
няма шум, няма глас, няма час...
Възгорчиво звучи изписването на името ти...
Сабята - двулична, къпе се в кръвта от моите мечти,

за да не забравя никога
защо той ме нарани?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Времето лекува,ако искаш да забравиш и простиш.
    Всеки приживява такива неща,риск е всяка минута.

    Нощ е,най-бавната нощ
    Стрелката е висулка сякаш,
    остра,ледена,забит в сърцето нож
    и пречи малко радост да усетя.

    И плаче нещо в мен
    това душата е,завърнала се в мене
    измачкана-с прекършени крила
    строшени зверски и жестоко
    тъй както може само любовта.

    А есен е,листата капят
    и всичко ми навява тегота.
    В простора не виждам ни единствен лъч небесен
    който да дарява топлинка.

    Не плачи сърце!Мълчи-свърши песента
    и танца свърши и надеждата една.
    Не плачи душа-няма полет вече
    ще стоиш заключена,не пърхай със крила.

    Аз зная грешката,зная с мисълта
    и казвах ви,но кой да чуе.
    Безсилна сякаш остава мъдростта
    щом сърцето увлече се и душата търси любовта.

    Нощ е,есен е,боли
    сърцето плаче безутешно
    душата полужива,без трепет,без надежда...
    Но зная,има Господ,зная Той цери
    Любовта е Той,Баща,Спасител
    и в мене всичко умъртвяло,пак ще възкреси!
  • Поздрав и от мен!
  • Хубаво е!
  • Много ми хареса!
    с ОБИЧ.
  • Идеята за сабята,гравираща имена;>много ми допада:>>>

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...