1.11.2007 г., 9:09

Подслон

1K 0 5
Сиротно бяга моето сърце
из пустите улици на самотата.
С острие на сабя гравирам името му по сивите стени.
Нощната тъга целува със страст моето лице...

Защо той не пожела?

Чуваш изповед на болката -
няма шум, няма глас, няма час...
Възгорчиво звучи изписването на името ти...
Сабята - двулична, къпе се в кръвта от моите мечти,

за да не забравя никога
защо той ме нарани?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слава Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Времето лекува,ако искаш да забравиш и простиш.
    Всеки приживява такива неща,риск е всяка минута.

    Нощ е,най-бавната нощ
    Стрелката е висулка сякаш,
    остра,ледена,забит в сърцето нож
    и пречи малко радост да усетя.

    И плаче нещо в мен
    това душата е,завърнала се в мене
    измачкана-с прекършени крила
    строшени зверски и жестоко
    тъй както може само любовта.

    А есен е,листата капят
    и всичко ми навява тегота.
    В простора не виждам ни единствен лъч небесен
    който да дарява топлинка.

    Не плачи сърце!Мълчи-свърши песента
    и танца свърши и надеждата една.
    Не плачи душа-няма полет вече
    ще стоиш заключена,не пърхай със крила.

    Аз зная грешката,зная с мисълта
    и казвах ви,но кой да чуе.
    Безсилна сякаш остава мъдростта
    щом сърцето увлече се и душата търси любовта.

    Нощ е,есен е,боли
    сърцето плаче безутешно
    душата полужива,без трепет,без надежда...
    Но зная,има Господ,зная Той цери
    Любовта е Той,Баща,Спасител
    и в мене всичко умъртвяло,пак ще възкреси!
  • Поздрав и от мен!
  • Хубаво е!
  • Много ми хареса!
    с ОБИЧ.
  • Идеята за сабята,гравираща имена;>много ми допада:>>>

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...