1 нояб. 2007 г., 09:09

Подслон

Поэзия

1K 0 5

Сиротно бяга моето сърце
из пустите улици на самотата.
С острие на сабя гравирам името му по сивите стени.
Нощната тъга целува със страст моето лице...

Защо той не пожела?

Чуваш изповед на болката -
няма шум, няма глас, няма час...
Възгорчиво звучи изписването на името ти...
Сабята - двулична, къпе се в кръвта от моите мечти,

за да не забравя никога
защо той ме нарани?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

U (Краси Иванов)

Времето лекува,ако искаш да забравиш и простиш.
Всеки приживява такива неща,риск е всяка минута.

Нощ е,най-бавната нощ
Стрелката е висулка сякаш,
остра,ледена,забит в сърцето нож
и пречи малко радост да усетя.

И плаче нещо в мен
това душата е,завърнала се в мене
измачкана-с прекършени крила
строшени зверски и жестоко
тъй както може само любовта.

А есен е,листата капят
и всичко ми навява тегота.
В простора не виждам ни единствен лъч небесен
който да дарява топлинка.

Не плачи сърце!Мълчи-свърши песента
и танца свърши и надеждата една.
Не плачи душа-няма полет вече
ще стоиш заключена,не пърхай със крила.

Аз зная грешката,зная с мисълта
и казвах ви,но кой да чуе.
Безсилна сякаш остава мъдростта
щом сърцето увлече се и душата търси любовта.

Нощ е,есен е,боли
сърцето плаче безутешно
душата полужива,без трепет,без надежда...
Но зная,има Господ,зная Той цери
Любовта е Той,Баща,Спасител
и в мене всичко умъртвяло,пак ще възкреси!

2007-11-01T22:57:08+02:00
blackberry (Александра Михалева)

Поздрав и от мен!

2007-11-01T10:45:05+02:00
Елишка (Елица Стоянова)

Хубаво е!

2007-11-01T09:43:49+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Много ми хареса!
с ОБИЧ.

2007-11-01T09:42:33+02:00
^l^ (Нежното Ласо)

Идеята за сабята,гравираща имена;>много ми допада:>>>

2007-11-01T09:21:03+02:00