Подслушан разговор
Пейката осиротя под ореха квартален.
Настръхнал е октомври и от дни ръми.
С неравни откоси черупки барабанят
по гърба на броеница паркирали коли.
Няколко ненаситни, кресливи врани
натежали след богатия есенен пир,
в голите клони шумно клюкарят
славното минало на ореха – богатир.
- Беше с корона - цели осем етажа,
в земята още толкова корени впил!
- Едва оцеля, окастрен без милост
и орехи пак безброй народил!
Заграчи другата от брезата в ляво:
- Разлика има от човек до човек!
Вчера под дървото немощен дядо
орехи десетина събра си за лек.
Глас проряза дъждовното було -
някакво подобие на човек връхлетя…
„Ценния плод веднага да върнеш!
Чуваш ли, старче?“ – като луд закрещя!“
На мястото на сърцето - мъст спотаил.
Душата – дърво с обрулени листи!
Грозен спектакъл, от който горчи…
И поражда, за жалост, тъжни мисли.
Враните отлетяха, спря да ръми.
Драска дочутото с нокът у мене.
Вместо дърво на мъдростта* да садим,
сеем на злобата упоритото семе!
________________________________________________
*Орехът е наричан "дървото на мъдростта" заради многобройните си символични асоциации, като мъдрост, дълголетие, устойчивост, знание.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Даниела Виткова Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA
