Подслушан разговор
Пейката осиротя под ореха квартален.
Настръхнал е октомври и от дни ръми.
С неравни откоси черупки барабанят
по гърба на броеница паркирали коли.
Няколко ненаситни, кресливи врани
натежали след богатия есенен пир,
в голите клони шумно клюкарят
славното минало на ореха – богатир.
- Беше с корона - цели осем етажа,
в земята още толкова корени впил!
- Едва оцеля, окастрен без милост
и орехи пак безброй народил!
Заграчи другата от брезата в ляво:
- Разлика има от човек до човек!
Вчера под дървото немощен дядо
орехи десетина събра си за лек.
Глас проряза дъждовното було -
някакво подобие на човек връхлетя…
„Ценния плод веднага да върнеш!
Чуваш ли, старче?“ – като луд закрещя!“
На мястото на сърцето - мъст спотаил.
Душата – дърво с обрулени листи!
Грозен спектакъл, от който горчи…
И поражда, за жалост, тъжни мисли.
Враните отлетяха, спря да ръми.
Драска дочутото с нокът у мене.
Вместо дърво на мъдростта* да садим,
сеем на злобата упоритото семе!
________________________________________________
*Орехът е наричан "дървото на мъдростта" заради многобройните си символични асоциации, като мъдрост, дълголетие, устойчивост, знание.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Виткова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
