А може би, исках душата си.
Направих го сама.
Понеже вампирясах.
Взех си ножица назаем.
Да е остра. Безпощадна.
И да няма памет. За да няма жал.
Започнах от изгорелите от слънцето кичури.
Махнах ги. Изгорели и сухи.
Непокорният някога кичур,
някак сякаш укротено стои.
Много тих е.
Загубил е пътя. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse