2 сент. 2009 г., 10:17

Подстригах косите си

1.4K 0 5

А може би, исках душата си.

Направих го сама.

Понеже вампирясах.

 

Взех си ножица назаем.

Да е остра. Безпощадна.

И да няма памет. За да няма жал.

Започнах от изгорелите от слънцето кичури.

Махнах ги. Изгорели и сухи.

 

Непокорният някога кичур,

някак сякаш укротено стои.

Много тих е.

Загубил е пътя.

Нещо не ми подхожда.

Ножица.

 

Този тук, някога гален.

Загубил е памет.

Ножица.

 

Този се смееше много.

А този, се радваше на всичко.

Сега са тъжни.

Ножица.

 

Имаше един,

дето ме караше да живея.

Не го откривам.

Ножица. Ножица. Ножица.

 

Няколко обичаха да се надбягват с вътъра.

Забравих как се бяга.

Ножица.

 

Тези, с които обичаха да си играят децата ми,

ще ги оставя.

 

15 август 2009    20.10.33 ч.

Това е първият ми стих.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МИМА ЙОРДАНОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Навярно са пораснали отново
    екзекутираните с ножица коси.
    (Децата също)-Вятърът ги носи
    към чужди брегове или вълни.
    Очите ти са същите - черешови
    и взирайки се те ще виждат тях
    в екрана - бляскав вир на Скайп адреса.
    И ще мълчат за бялата коса.

    Ето!Щамповах те и теб!Радвам се, че те открих!
    Стихотворението ти е много чувствено,силно и уютно по човешки. Грехота е да не продължиш да публикуваш.
  • Хареса ми как пишеш!!!
    Пиши!!!
  • ако това е първият,

    очаквам с нетърпение следващите...*

    !!!*
  • Привет! Хареса ми!
  • не пипай вече ножицата. добре дошла!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...