Подстригах косите си

Poetry

1.4K 0 5

А може би, исках душата си.

Направих го сама.

Понеже вампирясах.

Взех си ножица назаем.

Да е остра. Безпощадна.

И да няма памет. За да няма жал.

Започнах от изгорелите от слънцето кичури.

Махнах ги. Изгорели и сухи.

Непокорният някога кичур,

някак сякаш укротено стои.

Много тих е.

Загубил е пътя.

Нещо не ми подхожда.

Ножица.

Този тук, някога гален.

Загубил е памет.

Ножица.

Този се смееше много.

А този, се радваше на всичко.

Сега са тъжни.

Ножица.

Имаше един,

дето ме караше да живея.

Не го откривам.

Ножица. Ножица. Ножица.

Няколко обичаха да се надбягват с вътъра.

Забравих как се бяга.

Ножица.

Тези, с които обичаха да си играят децата ми,

ще ги оставя.

15 август 2009 20.10.33 ч.

Това е първият ми стих.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Довереница (Дочка Василева)

Навярно са пораснали отново
екзекутираните с ножица коси.
(Децата също)-Вятърът ги носи
към чужди брегове или вълни.
Очите ти са същите - черешови
и взирайки се те ще виждат тях
в екрана - бляскав вир на Скайп адреса.
И ще мълчат за бялата коса.

Ето!Щамповах те и теб!Радвам се, че те открих!
Стихотворението ти е много чувствено,силно и уютно по човешки. Грехота е да не продължиш да публикуваш.

2014-01-01T21:57:09+02:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

Хареса ми как пишеш!!!
Пиши!!!

2009-10-28T20:11:05+02:00
pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

ако това е първият,

очаквам с нетърпение следващите...*

!!!*

2009-09-02T18:37:39+03:00
stef_bobi (Яна)

Привет! Хареса ми!

2009-09-02T13:11:11+03:00
doreto66 (Дора Павлова)

не пипай вече ножицата. добре дошла!

2009-09-02T10:18:46+03:00