Пами (Памела)
111 21
29 mar 2008, 9:16

поема 

  Poesía » De amor
608 0 1
За тебе ще напиша таз поема,
защото още силно те обичам.
И нека утре таз любов несподелена
до тебе стигне на крила на птица.
Дали все още спомняш си за мене?
Дали таиш в сърцето си обида?
Не искам нищо да ми отговаряш,
прати ми знак и толкова ми стига.
Ще се опитам да те нарисувам на този лист хартия,
но не с палитра на художник,
не с моливи,а с думи -
просто с думи...
Дали ще се  усмихваш се в мечтите ми?
Или ще си с разплакано лице?
Дали ще можеш силно да обичаш?
Или ще си със каменно сърце?
Дали ще можеш грешки да прощаваш?
Или с насмешка ще подминеш любовта?
Дали ще можеш да се извиняваш,
за да изкупиш своята вина.
Дали ще мога пак да те обичам?
Невъзможна се оказа любовта,
защото другата обичаше,
а мен остави ме сама.
Затуй реших от теб за се откажа
и с болка да загърбя любовта,
как мислех си, че времето лекува,
но ето, че минаха 15 лета и винаги,
когато аз те видя, в мене пламва старата искра,
в душата спомени нахлуват,
със сълзи аз се питам как ще оцелея,
за да изтръгна тази несподелена любов
от сърцето си и да те забравя.
Всичко стана толкова случайно,
дали на влюбен се престори ти,
дали наистина си ме обичал...
Знай, че стъпка всички хубави мечти.


                         25.08.2000г.



© Памела Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??