поема
защото още силно те обичам.
И нека утре таз любов несподелена
до тебе стигне на крила на птица.
Дали все още спомняш си за мене?
Дали таиш в сърцето си обида?
Не искам нищо да ми отговаряш,
прати ми знак и толкова ми стига.
Ще се опитам да те нарисувам на този лист хартия,
но не с палитра на художник,
не с моливи,а с думи -
просто с думи...
Дали ще се усмихваш се в мечтите ми?
Или ще си с разплакано лице?
Дали ще можеш силно да обичаш?
Или ще си със каменно сърце?
Дали ще можеш грешки да прощаваш?
Или с насмешка ще подминеш любовта?
Дали ще можеш да се извиняваш,
за да изкупиш своята вина.
Дали ще мога пак да те обичам?
Невъзможна се оказа любовта,
защото другата обичаше,
а мен остави ме сама.
Затуй реших от теб за се откажа
и с болка да загърбя любовта,
как мислех си, че времето лекува,
но ето, че минаха 15 лета и винаги,
когато аз те видя, в мене пламва старата искра,
в душата спомени нахлуват,
със сълзи аз се питам как ще оцелея,
за да изтръгна тази несподелена любов
от сърцето си и да те забравя.
Всичко стана толкова случайно,
дали на влюбен се престори ти,
дали наистина си ме обичал...
Знай, че стъпка всички хубави мечти.
25.08.2000г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Памела Всички права запазени