Поема

Пак поема пиша-

приказки безкрай.

Вънка не се диша,

но при мен е рай.

Климатикът шпори,

сибирски е студ.

На всичко отгоре

творя като луд.

Слънцето прижарва

и не трепва лист.

Мен студ ме обарва,

но съм мазохист.

Само де да може

някой да внесе

до моето ложе

бира и мезе!

Барчето е празно,

хладилникът-тоже.

Поне шишче мазно

дай ми, мили Боже!

Баща ми бе казал:

,,Всичките драскачи

Бог ги е зарязал

пълни с неудачи."

Аз стоя си гладен,

курка ми стомаха.

Ей, животе гаден,

дай на сиромаха!

Молба не помага,

няма и неволя.

Навън ще се бяга,

а не да се моля.

Тая жега долна

май, че ме отказва.

Музата- доволна

и се разприказва

Двамата със нея

днес ще си се гушим,

в тази епопея

за да не изпушим!