Поема
Пак поема пиша-
приказки безкрай.
Вънка не се диша,
но при мен е рай.
Климатикът шпори,
сибирски е студ.
На всичко отгоре
творя като луд.
Слънцето прижарва
и не трепва лист.
Мен студ ме обарва,
но съм мазохист.
Само де да може
някой да внесе
до моето ложе
бира и мезе!
Барчето е празно,
хладилникът-тоже.
Поне шишче мазно
дай ми, мили Боже!
Баща ми бе казал:
,,Всичките драскачи
Бог ги е зарязал
пълни с неудачи."
Аз стоя си гладен,
курка ми стомаха.
Ей, животе гаден,
дай на сиромаха!
Молба не помага,
няма и неволя.
Навън ще се бяга,
а не да се моля.
Тая жега долна
май, че ме отказва.
Музата- доволна
и се разприказва
Двамата със нея
днес ще си се гушим,
в тази епопея
за да не изпушим!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Янков Все права защищены