12 сент. 2025 г., 09:01

Поема

248 0 0

Пак поема пиша-

приказки безкрай.

Вънка не се диша,

но при мен е рай.

 

Климатикът шпори,

сибирски е студ.

На всичко отгоре

творя като луд.

 

Слънцето прижарва

и не трепва лист.

Мен студ ме обарва,

но съм мазохист.

 

Само де да може

някой да внесе

до моето ложе

бира и мезе!

 

Барчето е празно,

хладилникът-тоже.

Поне шишче мазно

дай ми, мили Боже!

 

Баща ми бе казал:

,,Всичките драскачи

Бог ги е зарязал

пълни с неудачи."

 

Аз стоя си гладен,

курка ми стомаха.

Ей, животе гаден,

дай на сиромаха!

 

Молба не помага,

няма и неволя.

Навън ще се бяга,

а не да се моля.

 

Тая жега долна

май, че ме отказва.

Музата- доволна

и се разприказва

 

Двамата със нея

днес ще си се гушим,

в тази епопея

за да не изпушим!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Янков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...