12.09.2025 г., 9:01

Поема

247 0 0

Пак поема пиша-

приказки безкрай.

Вънка не се диша,

но при мен е рай.

 

Климатикът шпори,

сибирски е студ.

На всичко отгоре

творя като луд.

 

Слънцето прижарва

и не трепва лист.

Мен студ ме обарва,

но съм мазохист.

 

Само де да може

някой да внесе

до моето ложе

бира и мезе!

 

Барчето е празно,

хладилникът-тоже.

Поне шишче мазно

дай ми, мили Боже!

 

Баща ми бе казал:

,,Всичките драскачи

Бог ги е зарязал

пълни с неудачи."

 

Аз стоя си гладен,

курка ми стомаха.

Ей, животе гаден,

дай на сиромаха!

 

Молба не помага,

няма и неволя.

Навън ще се бяга,

а не да се моля.

 

Тая жега долна

май, че ме отказва.

Музата- доволна

и се разприказва

 

Двамата със нея

днес ще си се гушим,

в тази епопея

за да не изпушим!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Янков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...