Поема от един рицар

21 sept 2008, 10:59

Poesía » De amor

753 0 0

Аз помня те, прекрасна моя,

аз още помня твоите ръце,

протегнати във мрака за последно,

докосвайки се нежно в моето сърце...

Защо си тръгна, обич моя,

защо реши пътя лек да избереш,

защо в гърди ми раната остави,

вместо ласките си ти да ми дадеш...

Кажи ми, нежна моя,

кажи с какво те изкуши

тази лъскава обвивка празна,

която твоята душа сега така души...

Сбогом, обич моя,

сбогом казвам ти сега,

оставяйки съдбата своя

в нежната ти ангелска ръка...

Прости ми...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.