Sep 21, 2008, 10:59 AM

Поема от един рицар

Poetry » Love

1.1K 0 0

Аз помня те, прекрасна моя, аз още помня твоите ръце, протегнати във мрака за последно, докосвайки се нежно в моето сърце...Защо си тръгна, обич моя, защо реши пътя лек да избереш, защо в гърди ми раната остави, вместо ласките си ти да ми дадеш... Кажи ми, нежна моя, кажи с какво те изкуши тази лъскава обвивка празна, която твоята душа сега така души... Сбогом, обич моя, сбогом казвам ти сега, оставяйки съдбата своя в нежната ти ангелска ръка...Прости ми...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0