Sep 21, 2008, 10:59 AM

Поема от един рицар 

  Poetry » Love
786 0 0
Аз помня те, прекрасна моя,
аз още помня твоите ръце,
протегнати във мрака за последно,
докосвайки се нежно в моето сърце...
Защо си тръгна, обич моя,
защо реши пътя лек да избереш,
защо в гърди ми раната остави,
вместо ласките си ти да ми дадеш...
Кажи ми, нежна моя,
кажи с какво те изкуши
тази лъскава обвивка празна,
която твоята душа сега така души...
Сбогом, обич моя,
сбогом казвам ти сега,
оставяйки съдбата своя
в нежната ти ангелска ръка...
Прости ми...

© Цвети Димчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??