Поема от един рицар
1.1K
0
0
Аз помня те, прекрасна моя, аз още помня твоите ръце, протегнати във мрака за последно, докосвайки се нежно в моето сърце...Защо си тръгна, обич моя, защо реши пътя лек да избереш, защо в гърди ми раната остави, вместо ласките си ти да ми дадеш... Кажи ми, нежна моя, кажи с какво те изкуши тази лъскава обвивка празна, която твоята душа сега така души... Сбогом, обич моя, сбогом казвам ти сега, оставяйки съдбата своя в нежната ти ангелска ръка...Прости ми...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цвети Димчева Все права защищены
