21 сент. 2008 г., 10:59

Поема от един рицар

Поэзия » Любовная

1.1K 0 0

Аз помня те, прекрасна моя, аз още помня твоите ръце, протегнати във мрака за последно, докосвайки се нежно в моето сърце...Защо си тръгна, обич моя, защо реши пътя лек да избереш, защо в гърди ми раната остави, вместо ласките си ти да ми дадеш... Кажи ми, нежна моя, кажи с какво те изкуши тази лъскава обвивка празна, която твоята душа сега така души... Сбогом, обич моя, сбогом казвам ти сега, оставяйки съдбата своя в нежната ти ангелска ръка...Прости ми...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0