Поема за баща ми /откъс/

ПОЕМА  ЗА   БЩА МИ

/поема/

От Христо Кръстев Славов

 / HEKREDEL/

   Въведение

Не зная много за Родата,

за моя собствен произход,

за криволиченето на Съдбата,

 а и за  моя собствен Род!

Не е написано на книга,

 и в родовия ни дендрон,

а трудно без  това се стига,

до паметник на моя дом.

Без някой дядо от Родата,

да  е надраскал  някой  ред:

кога е слезнал  от гората,

край двора си е вдигнал  плет.

Кои са му били душмани….

От  турски  бяг ли са дошли.

За нивите  му  необрани,

за други всякакви беди…

И тъй без писани дендрони,

живее  моя род в света,

без правилници и канони,

в типично  българска  среда…

За  мойта родова верига,

аз имам няколко звена,

как моя род  във село стига,

и само две-три имена!

От тези неща се срамувам.

Ний варварски вървим напред…

Каквото  и да правя-струвам,

Не мога в туй да сложа  ред!

Аз знам, че сме дошли в Кузлука,

от село в хасковско- Сусам,

но за какво сега сме тука,

за почести или за срам!

Че стожер наш е бил Мелеза,

 избягалия от Сусам.

С кого е той делил трапеза…

Или е вършил всичко сам!

Така, че тук сме от „балкана“,

че сме в рода без „синя кръв“.

Темел тук трябвало да хване,

да върже пъпната ни връв!

Днес няма кой да ми разкаже,

какъв е моя произход…

О, колко съм нещастен , Боже,

че без история е моя  род!

 Обеснение: Кузлука е старото име на родното ми село Драгойново