14.01.2014 г., 20:05

Поема за баща ми /откъс/

753 0 0

 

ПОЕМА  ЗА   БЩА МИ

/поема/

От Христо Кръстев Славов

 / HEKREDEL/

 

   Въведение

 

Не зная много за Родата,

за моя собствен произход,

за криволиченето на Съдбата,

 а и за  моя собствен Род!

 

Не е написано на книга,

 и в родовия ни дендрон,

а трудно без  това се стига,

до паметник на моя дом.

 

Без някой дядо от Родата,

да  е надраскал  някой  ред:

кога е слезнал  от гората,

край двора си е вдигнал  плет.

 

Кои са му били душмани….

От  турски  бяг ли са дошли.

За нивите  му  необрани,

за други всякакви беди…

 

И тъй без писани дендрони,

живее  моя род в света,

без правилници и канони,

в типично  българска  среда…

 

За  мойта родова верига,

аз имам няколко звена,

как моя род  във село стига,

и само две-три имена!

 

От тези неща се срамувам.

Ний варварски вървим напред…

Каквото  и да правя-струвам,

Не мога в туй да сложа  ред!

 

Аз знам, че сме дошли в Кузлука,

от село в хасковско- Сусам,

но за какво сега сме тука,

за почести или за срам!

 

Че стожер наш е бил Мелеза,

 избягалия от Сусам.

С кого е той делил трапеза…

Или е вършил всичко сам!

 

Така, че тук сме от „балкана“,

че сме в рода без „синя кръв“.

Темел тук трябвало да хване,

да върже пъпната ни връв!

 

Днес няма кой да ми разкаже,

какъв е моя произход…

О, колко съм нещастен , Боже,

че без история е моя  род!

 

 Обеснение: Кузлука е старото име на родното ми село Драгойново

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...