14 янв. 2014 г., 20:05

Поема за баща ми /откъс/

757 0 0

 

ПОЕМА  ЗА   БЩА МИ

/поема/

От Христо Кръстев Славов

 / HEKREDEL/

 

   Въведение

 

Не зная много за Родата,

за моя собствен произход,

за криволиченето на Съдбата,

 а и за  моя собствен Род!

 

Не е написано на книга,

 и в родовия ни дендрон,

а трудно без  това се стига,

до паметник на моя дом.

 

Без някой дядо от Родата,

да  е надраскал  някой  ред:

кога е слезнал  от гората,

край двора си е вдигнал  плет.

 

Кои са му били душмани….

От  турски  бяг ли са дошли.

За нивите  му  необрани,

за други всякакви беди…

 

И тъй без писани дендрони,

живее  моя род в света,

без правилници и канони,

в типично  българска  среда…

 

За  мойта родова верига,

аз имам няколко звена,

как моя род  във село стига,

и само две-три имена!

 

От тези неща се срамувам.

Ний варварски вървим напред…

Каквото  и да правя-струвам,

Не мога в туй да сложа  ред!

 

Аз знам, че сме дошли в Кузлука,

от село в хасковско- Сусам,

но за какво сега сме тука,

за почести или за срам!

 

Че стожер наш е бил Мелеза,

 избягалия от Сусам.

С кого е той делил трапеза…

Или е вършил всичко сам!

 

Така, че тук сме от „балкана“,

че сме в рода без „синя кръв“.

Темел тук трябвало да хване,

да върже пъпната ни връв!

 

Днес няма кой да ми разкаже,

какъв е моя произход…

О, колко съм нещастен , Боже,

че без история е моя  род!

 

 Обеснение: Кузлука е старото име на родното ми село Драгойново

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...