ПРОДЪЛЖЕНИЕ № 6
ПОЕМА ЗА БАЩА МИ
4/ Пораснал, взел да ергенува,
за моми почнал да спори,
и свойта сватба да сънува,
и в любовта си да гори!
Залюбили се скоро с мама…
За слава и за приказ тук,
дигнали сватба най-голяма
и така станал съпруг.
Родила им се дъщеричка,
След четири лета- и аз!
Семейството било над всичко.
Живяли в звездния си час…
…………
5 / В Христова възраст бе баща ми,
а аз бях във четвърти клас,
когато русите дойдоха с „нами“,
и за командваха у нас!
Преврата стана на девети,
и всичко се смени у нас,
под тия знамена развети,
това не бе добре за нас!
Аз бях дете на тази възраст…
Дете и татко ми е бил,
когато Дядо ми избързал,
и на небето се е скрил…
И сравнявайки се с него,
аз загубата му разбрах,
а и трънливите пътеки,
в които бе дошъл до нас!
© Христо Славов Todos los derechos reservados