Поема за баща ми (откъс 6)

ПРОДЪЛЖЕНИЕ № 6

ПОЕМА ЗА БАЩА МИ

4/ Пораснал, взел да ергенува,

за моми почнал да спори,

и свойта сватба да сънува,

и в любовта си да гори!

Залюбили се скоро с мама…

За слава и за приказ тук,

дигнали сватба най-голяма

и така станал  съпруг.

Родила им се дъщеричка,

След четири лета- и аз!

Семейството било над всичко.

Живяли  в звездния  си час…

…………

5 /      В Христова  възраст бе баща ми,

а аз бях във четвърти клас,

когато  русите дойдоха с „нами“,

и за командваха у нас!

Преврата стана на девети,

и всичко се смени у нас,

под тия знамена развети,

това не бе добре за нас!

Аз бях дете на тази възраст…

Дете и татко ми е бил,

когато Дядо ми избързал,

и  на небето  се е скрил…

И сравнявайки се с него,

аз загубата му разбрах,

а и трънливите пътеки,

в които бе дошъл до нас!