19.01.2014 г., 22:04 ч.

Поема за баща ми (откъс 6) 

  Поезия » Оди и поеми
528 0 0

ПРОДЪЛЖЕНИЕ № 6

ПОЕМА ЗА БАЩА МИ

 

4/ Пораснал, взел да ергенува,

за моми почнал да спори,

и свойта сватба да сънува,

и в любовта си да гори!

 

Залюбили се скоро с мама…

За слава и за приказ тук,

дигнали сватба най-голяма

и така станал  съпруг.

 

Родила им се дъщеричка,

След четири лета- и аз!

Семейството било над всичко.

Живяли  в звездния  си час…

 

 

  

…………

5 /      В Христова  възраст бе баща ми,

а аз бях във четвърти клас,

когато  русите дойдоха с „нами“,

и за командваха у нас!

 

Преврата стана на девети,

и всичко се смени у нас,

под тия знамена развети,

това не бе добре за нас!

 

Аз бях дете на тази възраст…

Дете и татко ми е бил,

когато Дядо ми избързал,

и  на небето  се е скрил…

 

И сравнявайки се с него,

аз загубата му разбрах,

а и трънливите пътеки,

в които бе дошъл до нас!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??