Поема за баща ми

ПРОДЪЛЖЕНИЕ№5

ПОЕМА ЗА БАЩА МИ


Аз искам тук да ви разкажа,
защо за мен бе феномен...
И с примери ще ви докажа,
че стана образец за мен!

От пролет той щом заореше,
не спираше до есента...
На думата си той държеше,
тъй както никой на света!

И тъй роденият на село,
и скъсал с Пловдив ученик,
тъй бе прегърнал свойто дело,
че беше станал мъченик.

И тъй той, малкото сираче,
останало с голям имот,
вместо да седне и да плаче,
направило голям възход.

2/…… Аз чувам гласа му  тъдява,

загрижен да ме поучава

И тихо, да не ме поср`ами,

съвети бащини да дава!

За него пазя светъл спомен,

той бе голяма работяга!

В живота бе човек най скромен,

ръце  за помощ  що протяга…

И кажеха ли му:“Бай Кръстьо,

останали сме без храна“,

той хващаше чувал чевръсто

отпущаше им семена.

Обичаше той да помага,

със брашно, зърно и пари.

Не бе човек да се налага,

И с мек  характер бе дори !

И затова бе уважаван,

от хората бе сочен с пръст,

на челно място бе поставен,

но не за дохода му тлъст!

Смирен , работен и активен,

човек от село, милостив,

към всички хора позитивен,

към себе си той бе най-крив!

При него тичаха и ученици,

от всички горни класове,

зърното да дели от трици,

домашното им да сплете!

И те му бяха благодарни…

За тях той бе математик,

задачите за тях коварни,

решаваше им той, за миг…

3/   Той сутрин ставаше с Зората.

Не спал за оран  да се стяга.

Прибираше са със Тъмата.

И уморен пред всички да си ляга…

От пролет щом си заореше,

та чак до късно в есента,

той сто и петдесет…ореше.

И тъй се вписваше в света…

Щом вечер той се прибереше,

гаврътваше ракия две

и мълчалив със нас ядеше

и лягаше до сутринта!

Това са спомени от мойто детство.

От пред колхозни времена.

Морала ни бе по наследство.

Бе  друга цялата страна!

ПРОДЪЛЖЕНИЕ № 6

ПОЕМА ЗА БАЩА МИ

4/ Пораснал, взел да ергенува,

за моми почнал да спори,

и свойта сватба да сънува,

и в любовта си да гори!

Залюбили се скоро с мама…

За слава и за приказ тук,

дигнали сватба най-голяма

и станал татко ми съпруг.

Родила им се дъщеричка,

След четири лета- и аз!

Семейството било над всичко.

Живяли  в звездния  си час…