May 22, 2020, 1:28 PM

Поема за баща ми

807 0 0

 

ПРОДЪЛЖЕНИЕ№5


ПОЕМА ЗА БАЩА МИ


Аз искам тук да ви разкажа,
защо за мен бе феномен...
И с примери ще ви докажа,
че стана образец за мен!

От пролет той щом заореше,
не спираше до есента...
На думата си той държеше,
тъй както никой на света!

И тъй роденият на село,
и скъсал с Пловдив ученик,
тъй бе прегърнал свойто дело,
че беше станал мъченик.

И тъй той, малкото сираче,
останало с голям имот,
вместо да седне и да плаче,
направило голям възход.

 

2/…… Аз чувам гласа му  тъдява,

загрижен да ме поучава

И тихо, да не ме поср`ами,

съвети бащини да дава!

 

За него пазя светъл спомен,

той бе голяма работяга!

В живота бе човек най скромен,

ръце  за помощ  що протяга…

 

И кажеха ли му:“Бай Кръстьо,

останали сме без храна“,

той хващаше чувал чевръсто

отпущаше им семена.

Обичаше той да помага,

със брашно, зърно и пари.

Не бе човек да се налага,

И с мек  характер бе дори !

 

И затова бе уважаван,

от хората бе сочен с пръст,

на челно място бе поставен,

но не за дохода му тлъст!

 

Смирен , работен и активен,

човек от село, милостив,

към всички хора позитивен,

към себе си той бе най-крив!

 

При него тичаха и ученици,

от всички горни класове,

зърното да дели от трици,

домашното им да сплете!

 

И те му бяха благодарни…

За тях той бе математик,

задачите за тях коварни,

решаваше им той, за миг…

 

3/   Той сутрин ставаше с Зората.

Не спал за оран  да се стяга.

Прибираше са със Тъмата.

И уморен пред всички да си ляга…

 

От пролет щом си заореше,

та чак до късно в есента,

той сто и петдесет…ореше.

И тъй се вписваше в света…

 

Щом вечер той се прибереше,

гаврътваше ракия две

и мълчалив със нас ядеше

и лягаше до сутринта!

 

Това са спомени от мойто детство.

От пред колхозни времена.

Морала ни бе по наследство.

Бе  друга цялата страна!

 

 

ПРОДЪЛЖЕНИЕ № 6

ПОЕМА ЗА БАЩА МИ

 

4/ Пораснал, взел да ергенува,

за моми почнал да спори,

и свойта сватба да сънува,

и в любовта си да гори!

 

Залюбили се скоро с мама…

За слава и за приказ тук,

дигнали сватба най-голяма

и станал татко ми съпруг.

 

Родила им се дъщеричка,

След четири лета- и аз!

Семейството било над всичко.

Живяли  в звездния  си час…

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Hristo Slavov All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....