16 feb 2016, 21:00

Поема за човешката душа

  Poesía » Otra
876 0 1

Осиротя от свойта всеотдайност,
остана ти една душа
обрулена и празна до безкрайност,
изгубена във тиха самота.

Със мисия по Божията воля
ликуваше във младото си тяло
без страх от всякакви неволи,
да е щастието чуждо, цяло.

И срещнеш ли го в нечии очи,
в усмивките на близки, окрилени,
политаш в своите мечти
и веруюто твое съкровено.

Създаваш обич и надежда,
даряваш вяра, сееш радостта
и щом назад понякога погледнеш
след себе си оставяш любовта.

И после с вятъра политат
покълналите, млади семена,
цъфтят и радват, но не питат,
кой стръкчето в основата пося.

А коренът посят ли е, ще остарява,
но всяка нова пролет ще кълни,
дори да се изгуби, ще си заслужава
щом цвят и аромат ще се роди.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гинка Любенова Косева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми поемата за човешката душа, Гинка!
    Това е една от любимите ми теми!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...