30 abr 2017, 23:42

Поема за Любов

977 0 0

Любов – една-едничка дума, граничеща с безумие..

Любовта – това е нежност, изгряла в пълнолуние

Любов – обич мила, всички ни  покорила

Любов ли е да бъдеш във плен на тази сила?

Която мракът гъст разтопява, и спомени във нас навява

Любовта – като птица бяла, в небесата полетява

Обичаш ли – ти жив си, безстрашен си и мъдър!

И все тъй щастлив, опиянен и ведър

От любовта си пиеш и още си наливаш

И в леките милувки на нежен сън заспиваш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вероника Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...