30 апр. 2017 г., 23:42

Поема за Любов

978 0 0

Любов – една-едничка дума, граничеща с безумие..

Любовта – това е нежност, изгряла в пълнолуние

Любов – обич мила, всички ни  покорила

Любов ли е да бъдеш във плен на тази сила?

Която мракът гъст разтопява, и спомени във нас навява

Любовта – като птица бяла, в небесата полетява

Обичаш ли – ти жив си, безстрашен си и мъдър!

И все тъй щастлив, опиянен и ведър

От любовта си пиеш и още си наливаш

И в леките милувки на нежен сън заспиваш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вероника Павлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...