Любов – една-едничка дума, граничеща с безумие..
Любовта – това е нежност, изгряла в пълнолуние
Любов – обич мила, всички ни покорила
Любов ли е да бъдеш във плен на тази сила?
Която мракът гъст разтопява, и спомени във нас навява
Любовта – като птица бяла, в небесата полетява
Обичаш ли – ти жив си, безстрашен си и мъдър!
И все тъй щастлив, опиянен и ведър
От любовта си пиеш и още си наливаш
И в леките милувки на нежен сън заспиваш.
© Вероника Павлова Все права защищены