Apr 30, 2017, 11:42 PM

Поема за Любов

  Poetry » Love
983 0 0

Любов – една-едничка дума, граничеща с безумие..

Любовта – това е нежност, изгряла в пълнолуние

Любов – обич мила, всички ни  покорила

Любов ли е да бъдеш във плен на тази сила?

Която мракът гъст разтопява, и спомени във нас навява

Любовта – като птица бяла, в небесата полетява

Обичаш ли – ти жив си, безстрашен си и мъдър!

И все тъй щастлив, опиянен и ведър

От любовта си пиеш и още си наливаш

И в леките милувки на нежен сън заспиваш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вероника Павлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...