30.04.2017 г., 23:42

Поема за Любов

982 0 0

Любов – една-едничка дума, граничеща с безумие..

Любовта – това е нежност, изгряла в пълнолуние

Любов – обич мила, всички ни  покорила

Любов ли е да бъдеш във плен на тази сила?

Която мракът гъст разтопява, и спомени във нас навява

Любовта – като птица бяла, в небесата полетява

Обичаш ли – ти жив си, безстрашен си и мъдър!

И все тъй щастлив, опиянен и ведър

От любовта си пиеш и още си наливаш

И в леките милувки на нежен сън заспиваш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вероника Павлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...