30.04.2017 г., 23:42

Поема за Любов

979 0 0

Любов – една-едничка дума, граничеща с безумие..

Любовта – това е нежност, изгряла в пълнолуние

Любов – обич мила, всички ни  покорила

Любов ли е да бъдеш във плен на тази сила?

Която мракът гъст разтопява, и спомени във нас навява

Любовта – като птица бяла, в небесата полетява

Обичаш ли – ти жив си, безстрашен си и мъдър!

И все тъй щастлив, опиянен и ведър

От любовта си пиеш и още си наливаш

И в леките милувки на нежен сън заспиваш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вероника Павлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...