9 dic 2007, 0:53

Поети 

  Poesía » Versos blancos
1017 0 9
Прокудихме си свидните поети,
да църкат като мишки
във кибритени кутийки,
да, вярно, че душата хляб не иска,
но сърцето?
Понякога се питам как ли преживяват,
навярно са написали най-ценните си думи,
но за повече "човечност" сили нямат,
таланта си за себе си ще пазят.
Така ни обедняха днес душите,
че всичко прозаично ни вълнува,
поетите са вече остаряло племе,
което някога ще спре да съществува.

© Мариа Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??