samira (Мариа)
33 38
9.12.2007 г., 0:53 ч.

Поети 

  Поезия » Бели стихове
990 0 9
Прокудихме си свидните поети,
да църкат като мишки
във кибритени кутийки,
да, вярно, че душата хляб не иска,
но сърцето?
Понякога се питам как ли преживяват,
навярно са написали най-ценните си думи,
но за повече "човечност" сили нямат,
таланта си за себе си ще пазят.
Така ни обедняха днес душите,
че всичко прозаично ни вълнува,
поетите са вече остаряло племе,
което някога ще спре да съществува.

© Мариа Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??