Поети
Прокудихме си свидните поети,
да църкат като мишки
във кибритени кутийки,
да, вярно, че душата хляб не иска,
но сърцето?
Понякога се питам как ли преживяват,
навярно са написали най-ценните си думи,
но за повече "човечност" сили нямат,
таланта си за себе си ще пазят.
Така ни обедняха днес душите,
че всичко прозаично ни вълнува,
поетите са вече остаряло племе,
което някога ще спре да съществува.
да църкат като мишки
във кибритени кутийки,
да, вярно, че душата хляб не иска,
но сърцето?
Понякога се питам как ли преживяват,
навярно са написали най-ценните си думи,
но за повече "човечност" сили нямат,
таланта си за себе си ще пазят.
Така ни обедняха днес душите,
че всичко прозаично ни вълнува,
поетите са вече остаряло племе,
което някога ще спре да съществува.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариа Всички права запазени
