Поети и тополи

Поети и тополи

Вървя отново към селската къща, към дома,

тук ме очакват старата къща и хората.

Обикновени хора са, но хора с душа,

те ме посрещнат с усмивка, усещат моята тъга.

Отварям старата порта с думата благодаря,

благодаря на дядо и на баба за всичко, спомена.

Тук израснахме от малки с грижа и топлота,

в селото на тополите, село Тополница!

Тук аз работя в градината, строя и редя слова,

заедно с моя близък поет пишем стихотворения.

На Св. Димитър той е кръстен и благословен,

да пише и радва хората ден след ден!

А кога се срещнем се леят нашите слова,

за живота на хората за тяхната радост и мъка.

А те ги слушат затаени с усмивка на уста,

а нашата награда е само думата благодаря!