22.11.2025 г., 16:41

Поети и тополи

115 0 0
Поети и тополи

 

 

Вървя отново към селската къща, към дома,

тук ме очакват старата къща и хората.

Обикновени хора са, но хора с душа,

те ме посрещнат с усмивка, усещат моята тъга.

 

Отварям старата порта с думата благодаря,

благодаря на дядо и на баба за всичко, спомена.

Тук израснахме от малки с грижа и топлота,

в селото на тополите, село Тополница!

 

Тук аз работя в градината, строя и редя слова,

заедно с моя близък поет пишем стихотворения.

На Св. Димитър той е кръстен и благословен,

да пише и радва хората ден след ден!

 

А кога се срещнем се леят нашите слова,

за живота на хората за тяхната радост и мъка.

А те ги слушат затаени с усмивка на уста,

а нашата награда е само думата благодаря!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...