Поети и тополи
Поети и тополи
Вървя отново към селската къща, към дома,
тук ме очакват старата къща и хората.
Обикновени хора са, но хора с душа,
те ме посрещнат с усмивка, усещат моята тъга.
Отварям старата порта с думата благодаря,
благодаря на дядо и на баба за всичко, спомена.
Тук израснахме от малки с грижа и топлота,
в селото на тополите, село Тополница!
Тук аз работя в градината, строя и редя слова,
заедно с моя близък поет пишем стихотворения.
На Св. Димитър той е кръстен и благословен,
да пише и радва хората ден след ден!
А кога се срещнем се леят нашите слова,
за живота на хората за тяхната радост и мъка.
А те ги слушат затаени с усмивка на уста,
а нашата награда е само думата благодаря!
© Валентин Миленов All rights reserved. ✍️ No AI Used