Nov 22, 2025, 4:41 PM

Поети и тополи

  Poetry
113 0 0
Поети и тополи

 

 

Вървя отново към селската къща, към дома,

тук ме очакват старата къща и хората.

Обикновени хора са, но хора с душа,

те ме посрещнат с усмивка, усещат моята тъга.

 

Отварям старата порта с думата благодаря,

благодаря на дядо и на баба за всичко, спомена.

Тук израснахме от малки с грижа и топлота,

в селото на тополите, село Тополница!

 

Тук аз работя в градината, строя и редя слова,

заедно с моя близък поет пишем стихотворения.

На Св. Димитър той е кръстен и благословен,

да пише и радва хората ден след ден!

 

А кога се срещнем се леят нашите слова,

за живота на хората за тяхната радост и мъка.

А те ги слушат затаени с усмивка на уста,

а нашата награда е само думата благодаря!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...