Ranrozar (Стойчо Станев) Ranrozar (Стойчо Станев)
160 782
30 jun 2024, 8:38

Поетичен развод

  Poesía
572 1 3

   

 

                     на Т.Х.

 

Развод!Голям фурор на вечно търсеща поетеса!

Но кой съм,че да съдя грешно?Лирична намеса,

 

не  ще превърже чужда рана!Страдат чувствата

несподелени на мъжа,загубил муза на изкуството!

 

Но тя е влюбена отново!Дори когато в сън се носи:

желае любовното слово,да я обладае без въпроси!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Не знаех за този исторически факт за девойките ацтеки.Всъщност вече не си спомням в "Завладяването на Нова Испания" конкистадора-водач на това завоевание (става въпрос за Империята на ацтеките)Ернан Кортес дали споменава този акт за отнемане на девствената свян на момичетата.
    Благодаря, Младен!🤔
    Благодаря за този духовит и весел коментар, Гош!🤗
  • mislitel (Георги Каменов)
    mislitel (Георги Каменов)
    Маскирах се, като любовно слово... и обладавам поетеси без въпроси 🤣
    Поздравявам те.
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Чудесен стих, поднесен в афористична форма. Поздравление, Стойчо!
    Впечатли ме и финалът. Представих си как тази поетеса разбира словото като гигантски фалос, на който се нанизва, тъй както девойките ацтеки са били принуждавани да прекъсват девствеността си, нанизвайки се на огромни каменни фалоси в Чичен Ица.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0