Ranrozar (Стойчо Станев) Ranrozar (Стойчо Станев)
160 782
30.06.2024 г., 8:38

Поетичен развод

581 1 3

   

 

                     на Т.Х.

 

Развод!Голям фурор на вечно търсеща поетеса!

Но кой съм,че да съдя грешно?Лирична намеса,

 

не  ще превърже чужда рана!Страдат чувствата

несподелени на мъжа,загубил муза на изкуството!

 

Но тя е влюбена отново!Дори когато в сън се носи:

желае любовното слово,да я обладае без въпроси!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Не знаех за този исторически факт за девойките ацтеки.Всъщност вече не си спомням в "Завладяването на Нова Испания" конкистадора-водач на това завоевание (става въпрос за Империята на ацтеките)Ернан Кортес дали споменава този акт за отнемане на девствената свян на момичетата.
    Благодаря, Младен!🤔
    Благодаря за този духовит и весел коментар, Гош!🤗
  • mislitel (Георги Каменов)
    mislitel (Георги Каменов)
    Маскирах се, като любовно слово... и обладавам поетеси без въпроси 🤣
    Поздравявам те.
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Чудесен стих, поднесен в афористична форма. Поздравление, Стойчо!
    Впечатли ме и финалът. Представих си как тази поетеса разбира словото като гигантски фалос, на който се нанизва, тъй както девойките ацтеки са били принуждавани да прекъсват девствеността си, нанизвайки се на огромни каменни фалоси в Чичен Ица.

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0