Песничките (Пламен Иванов - ПИ) Песничките (Пламен Иванов - ПИ)
6 69
23 jul 2018, 11:03  

Поетичен спор

  Poesía » Otra
624 2 10

Поет написал стихче,
прочел го друг поет,
и казал: - То е мое !!!
Бъди вовек проклет!

- Не може да е твое,
мизерник нескопосан!
Ти май си търсиш боя,
ще бъдеш цапардосан!

- Туй твоето е мое -
крещял поетът втори.
- И нека почнем боя,
стига се кокори!!!

Сбили се поетите
(били от най проклетите).

А стихчето, горкичкото, 
умряло край горичката.
Че то каква поезия
при толкова агресия.

ПИ

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламен Иванов - ПИ Todos los derechos reservados

Вече няколко пъти присъствам на фейсбук-караница между "поети". Или поне така се наричат. Единият "откраднал" метафора от "поетичната градина" на другия. Другият "копирал" идея на третия и т.н. При това се употребява "поетичен език", от който биха се изчервили и столипиновските каруцари. Грозна картина. 

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • CucurbitaMaxima (Cucurbita Maxima)
    CucurbitaMaxima (Cucurbita Maxima)
    Разхилих се като тиква!
    Само - агрезия?
  • Lilia_Anna (Boyana)
    Lilia_Anna (Boyana)
    Сатирата е остра, но справедлива. Пуническите войни не са от вчера. И в допълнение: "А утре пак се хващат за перчемите,
    перуките, за голите си темета,
    че славата изисква състезание,
    венецът ще краси само избрания."
  • Песничките (Пламен Иванов - ПИ)
    Песничките (Пламен Иванов - ПИ)
    Благодаря Силвия, тъкмо ти чета творбата и ти взе че ме прекъсна. Сега ще си я довърша.
  • Plevel (Силвия Илиева)
    Plevel (Силвия Илиева)
    Прекрасно послание, Пламен.
  • Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Patrizzia (Надежда Ангелова)

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0